Като съвсем малка нашите ми четяха приказките на Андерсен, Шарл Перо… (от чуждите автори). Книжките бяха богато илюстрирани. Една картинка обаче все ми привличаше вниманието – на русо момиченце, босо в снега, със стъпала едно върху друго, което държи запалена клечка кибрит. Все ми се струваше, че тази приказка не са ми я чели. И все питах за картинката. А те все не ми отговаряха (или нещо ме лъжеха). Да, но един ден и аз се научих да чета и тогава разбрах, че това е „Малката кибритопродавачка“. Толкова плаках, че книжката някъде изчезна… Питах, питах: „Защо, ЗАЩОООО момиченцето умира от глад и студ??!!!“ Но те отново не ми отговаряха …….
После пък чух по радиото за войната във Виетнам. Още ясно помня как бяхме в трамвая и аз молех баща ми да си осиновим виетнамче. Пак питах „Защо, защоооо там има война???“ (това е било в края ѝ или непосредствено след това – 1975-76 г.), но пак не получавах логичен отговор. Казваха ми, че съм „свръхемоционална“ и толкова… После в класовете учех с деца от Чили. И пак питах, питах защо те са тук. Казваха ми: защото там ги преследват…
Дойде „демокрацията“. Вече бях първи курс студентка. Един ден на връщане от лекции видях на Лъвов мост възрастна жена с малко детенце, седнали на земята и протегнали ръка. Разтреперих се. Не бях виждала до този момент просяци на живо. Дори не ми мина през главата, че трябва да дам пари и се затичах да им купя храна. Плаках сигурно седмица след това… Не ми излизаха от главата… Мина още година и започнах да разбирам, че това е КАПИТАЛИЗЪМ – в истинския му вид.
Защо го пиша ли? Ми не мога да заспя.
Защото преди малко детето ми сподели как се кара с приятели и къса отношения, защото се отнасят с бездомните като с кучета; защото много от тези бездомни, гладни и боси, са „жертви на системата“… Седнали с приятелка в заведение и минала бедна женица, която попитала може ли да им дояде салатата. Дъщеря ми ѝ поръчала храна и ѝ дала пари за лекарства, при което другите в заведението я изгледали с ирония. Но тя се обърнала и ги погледнала дръзко. А вчера пък неин колега споделил, как друга бедна женица го помолила да ѝ светне с телефона си, за да си намери В КОФАТА ЗА БОКЛУК ПАРЧЕНЦЕ ХЛЯБ! Момчето едва сдържало сълзите си. Купило ѝ хляб, дало ѝ пари, направило каквото може….
Децата ми израснаха в капитализъм и знаят какво е това – сбъдна се моят ужас от „Малката кибритопродавачка“.
Но аз съм от тези хора, които страдат повече и за животните (простете). И като прибавим няколкото снимки с убити, премръзнали кученца, котенца… Китове, погълнали 5 кг найлон… Трудно заспивам, не мога да съм „над нещата“, още по-„свръхемоционална“ ставам и… ако не е семейството ми, и хората, на които ужасно много държа,…отдавна каската ми да е над някоя надгробна плоча, минавайки покрай която, хората ще си викат: „поредният донор“ – моторист…
